3.07.2015 г., 16:05 ч.

Благодаря 

  Поезия » Друга
391 0 3

Когато нежно на ръце ме носиш,

когато обещаваш ми закрила,

когато ми показваш милост за греха ми,

когато вместо страх ми даваш сила,

 

когато на копнежа ми отвърнеш с вярност,

когато плача, а ме учиш да се смея,

когато взимаш ми товара неусетно,

когато вместо да говоря аз от радост пея,

 

когато във тъгата си не виждам изход,

когато слаба съм, а Ти ме укрепяваш,

когато с мъдрост от бедата ме извеждаш,

когато в бурята пред мен заставаш,

 

когато мръсотията отмиваш от душата ми,

когато от вината ме освобождаваш,

когато егоизма ми във грижа преобръщаш,

когато гордостта ми с благост побеждаваш,

 

когато искам, а Ти даваш безрезервно,

когато моля, а Ти чуваш и снабдяваш,

когато чакам, а Ти бързаш към сърцето ми,

когато питам, а Ти отговор ми даваш…

 

Тогава не остава нищо друго,

освен с преливащо сърце, о, Боже святи,

да вдигна поглед и към Тебе да извикам:

За всичко аз благодаря Ти!

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепно....!!!
  • Благодарността е висша добродетел.
    Толкова искрено внушено чувство!
    Трогваш, Галина!
  • Толкова много галещи душата думи, зад които пъчи гърди думичката „любов“... „когато вместо да говоря аз от радост пея“, „когато егоизма ми във грижа преобръщаш“,„когато гордостта ми с благост побеждаваш“... май само когато не можеш да се познаеш си истински влюбен, поклон пред Любовта, която ни кара да се питаме кои наистина сме!
Предложения
: ??:??