В погледа ти бистър аз цвете крехко ще посея,

в усмивката ти блага – океан от светлина

и когато пак изплуваме в любовна тишина,

ореол от гълъби над нас свещена ария ще запее.

В погледа ми твоя глас ще разпръсква пак звезди,

в усмивката ми пак ще пърха твоето ангелско сърце,

а безмълвието ще помни само наште гласове,

обагрени във танца на интимните искри.

Вечерта разгръща бавно смирената си красота,

полъх на целувка само отлита във Всемира,

беззвучно шепнат нещо чувствени реки…

И ние тихо се разтапяме в гирлянди от зора

и приветстват ни с ухание бреговете на ефира.

И пак се галят със утеха дух със дух, очи в очи…