В погледа ти бистър аз цвете крехко ще посея,
в усмивката ти блага – океан от светлина
и когато пак изплуваме в любовна тишина,
ореол от гълъби над нас свещена ария ще запее.
В погледа ми твоя глас ще разпръсква пак звезди,
в усмивката ми пак ще пърха твоето ангелско сърце,
а безмълвието ще помни само наште гласове,
обагрени във танца на интимните искри.
Вечерта разгръща бавно смирената си красота,
полъх на целувка само отлита във Всемира,
беззвучно шепнат нещо чувствени реки…
И ние тихо се разтапяме в гирлянди от зора
и приветстват ни с ухание бреговете на ефира.
И пак се галят със утеха дух със дух, очи в очи…
© Иван Пенев Всички права запазени