Блок

12 oct 2016, 12:01

Poesía

255 0 0

Мокра, притъмняла улица,

по краищата – купчини листа,

сива пелена от ниски облаци,

захлупила е под капак света.

Непрекъсната мъгла от влага

сипе се сред тъмен фон,

пробива само светлина размита

от издигащ се панелен дом.

Мрачен, сив и черен, стрешен,

част от вечен есенен пейзаж,

но свойски и с уют домашен,

през есента е фар, гигантски страж.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.