Мокра, притъмняла улица,
по краищата – купчини листа,
сива пелена от ниски облаци,
захлупила е под капак света.
Непрекъсната мъгла от влага
сипе се сред тъмен фон,
пробива само светлина размита
от издигащ се панелен дом.
Мрачен, сив и черен, стрешен,
част от вечен есенен пейзаж,
но свойски и с уют домашен,
през есента е фар, гигантски страж.