Бог отново е преуморен.
Ряза, подрежда, върза възлѝ.
Още един живот бе сътворен!
Бе засилен по житейските бързеи.
Сега можеше само да гледа.
Ако си струваше, можеше
да отстрани повреда.
Доста опити беше направил.
Доста грешки беше поправил.
Но, нямаше го онова съвършенство!
Бог не изпитваше блаженство!
Да! Творението беше умно! ...