Бог - Отец
Бог отново е преуморен.
Ряза, подрежда, върза възлѝ.
Още един живот бе сътворен!
Бе засилен по житейските бързеи.
Сега можеше само да гледа.
Ако си струваше, можеше
да отстрани повреда.
Доста опити беше направил.
Доста грешки беше поправил.
Но, нямаше го онова съвършенство!
Бог не изпитваше блаженство!
Да! Творението беше умно!
Беше и добър творец!
Но, не бе благоразумно!
В злотвортвото то беше спец!
Дали пък, брат му, Сатана,
не бе бърникал из проекта?
Дали не бе съсипал най-скъпата творба,
вкарвайки коварство няколко процента?
Да! Преуморен до болка е Творецът!
Дори не го е яд! Знае вече Оттецът,
че ще обича този живот млад!
Ще го пази, учи и лекува!
Ще му даде време да се налудува!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Привет, Многоцветна и Дарк! Много ви благодаря за коментарите!
-
Сигурно е преуморен от болка, като гледа какво става тук на земята при нас. Поздрав за хубавия стих, Маргарита!
-
Поздрав! Лошото е, че не се стремим да се поправим! -
Човек не е съвършен. Хубавото е, че Господ ни прощава. Поздрав Маргарита!
-
А на мен ми се ще краят да е друг. Ще ми се творението да поумнее и да не дразни Създателя. Нека си почине и да се порадва на творението си.
-
Кара ни да се замислим твоя стих,Марги!Добре е,че Бог-Отец обича творението си ,наблюдава и пази...Хареса ми тоя край!
-
И аз така си мисля.
-
Гаранция се е намесил Сатаната да обърка на добрият Бог нещата.
-
Благодаряви Ечи и Таня! Много!
-
... и накрая сътвори и сантимента...
-
Благодаря ти, мила!
-
Много и разнородни въпроси задаваш
индиректно, Марго! Оставя дълбоки следи тази твоя творба! -
Да. Само така ще разбере какво не ни е на ред. А, че нещо не ни е на ред, знае със сигурност.
-
Показал ни е пътя, дал ни е свободна воля....И ни гледа сеира..
-
Благодаря ти, Наде.
-
Благодаря, Роби! Тежичко е за понеделник, но моят Муз така ми каза да направя! Даже ме изнуди! Ако не го направя, щял да иде другаде! Шегувам се.
-
Прочетох с удоволствие, Марги!...
-
Привет, Веси! Права си!
-
Добро утро, Марги! Бог си знае работата. Просто за нас, простосмъртните, понякога е трудно да разберем... Хубав ден и Бог да е с теб!
-
Не знам, мила. За него времето не е както за нас. А, може би, вече го прави. Някога имало ли е такива урагнни ветрове по нашите земи? А смерчове, подобни по сила на торнадо? А толкова чести и сериозни наводнения? За света не смея да говоря.
-
Няма начин да не се намеси. Време му е вече.
-
Добро утро, Стойчо! Благодаря!
-
Бог е безкрайно великодушен!
Сърдечни поздрави! -
Така е. Сега вече, Бог Отец ще трябва да реши, дали да се разправя с брат си, или с творението си. А, време наистина е дал. Много време е дал на човека. И.... не само веднъж! Това говори за голяма любов! И... за голям проблем в устройството човешко. Явно, Отецът го е намерил този проблем, защото е предвидил как ще се развият нещата. Казал го е на хората. Но, те не му обръщат внимание. Той все още гледа. Наблюдава е по-точната дума.
-
Нямаме, нямаме, нямаме време!
Въздух, Вода и Земя - замърсени!
Смъртта е събудена вече не дреме!
Поумней човеко!
Не бъди идиот.
Иначе няма за тебе Живот!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
