25 mar 2013, 14:00  

Богатство 

  Poesía » De amor
868 0 10

Постой и ме обичай още малко,

убивай ме със тиха нежност ти -

извий над мене триумфална арка

от белите си женски прелести.

 

Постой, да те обичам  цяла вечност -

очите ти да нароят звезди.

Ще се изгубя аз из пътя  млечен...

Как метеорно с теб ми се лети...

 

Постой и ме обичай. Няма време.

И този миг далече отлетя.

По дяволите всичките проблеми.

Да викнем  бога жив  на любовта...

 

Постой, да те обичам  за последно.

Разбирам те напълно... И боли!

И тръгнеш ли, ще сме до края бедни...

но най-богати с теб сме до зори.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??