Постой и ме обичай още малко,
убивай ме със тиха нежност ти -
извий над мене триумфална арка
от белите си женски прелести.
Постой, да те обичам цяла вечност -
очите ти да нароят звезди.
Ще се изгубя аз из пътя млечен...
Как метеорно с теб ми се лети...
Постой и ме обичай. Няма време.
И този миг далече отлетя.
По дяволите всичките проблеми.
Да викнем бога жив на любовта...
Постой, да те обичам за последно.
Разбирам те напълно... И боли!
И тръгнеш ли, ще сме до края бедни...
но най-богати с теб сме до зори.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados