25.03.2013 г., 14:00 ч.
Богатство
Постой и ме обичай още малко,
убивай ме със тиха нежност ти -
извий над мене триумфална арка
от белите си женски прелести.
Постой, да те обичам цяла вечност -
очите ти да нароят звезди.
Ще се изгубя аз из пътя млечен...
Как метеорно с теб ми се лети...
Постой и ме обичай. Няма време.
И този миг далече отлетя.
По дяволите всичките проблеми.
Да викнем бога жив на любовта...
Постой, да те обичам за последно.
Разбирам те напълно... И боли!
И тръгнеш ли, ще сме до края бедни...
но най-богати с теб сме до зори.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!! -
Запетайката е поради курсора на мишката ми, мести си се, когато си иска и често постфактум виждам къде съм лепнала знака или буквата, които съм искала да сложа
Оправена е! -
Благодаря ви за коментарите, за прочитите... Много!
Роси, запетайката не знам как се озовала там Случва се -
В предпоследния стих мястото на запетайката със сигурност не е след "тръгнеш" и преди "ли".
Хубаво е, но ако запетайката се сложи на точното си място.
-
Хубаво! Хареса ми,Мишо!Поздравление!
Честита Пролет! -
Хареса ми! Поздрав, Мишо!
-
Много ви благодаря!
-
Поздравления за "Богат-беден"!
-
Кратко /"...до зори"/ , но запомнящо се
-
!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
