Реката пак от зима е скована.
Не иска селото да счупи ледовете.
Ще тръгнеш ли след кръста днес, Йордане?
Църквата над тебе тъжно свети...
Свещеници стоят на двата бряга.
С анатема откриват тържеството:
под ледовете жабите си крякат-
в тинята е скрито мнозинството им.
Не чакай дълго, ще премръзнеш,
ако не счупиш ледената същност.
Вярвам че ще бъдеш дързък!
Денят е твой.Името ти-също.