indelebile_ (Маргарита Иванова)
9 9
3 may 2009, 20:33

Божествен 

  Poesía » Otra
828 0 5

 

Земята под краката ми изчезва,                                                          

думите залутват се смутено,                      

губи ми се всяка мисъл трезва,

всичко в теб е просто съвършено.

Опитвам да откъсна от теб очи,

невиждан ураган влече ме обратно,

превземаш лесно мисли и мечти,

по теб съм луда и е безвъзвратно.

Гледам те и чак ми прилошава

от божествено перфектното ти тяло,

имай милост, дъх не ми остава,

толкова си секси, нямаш право...

Чаровно омагьосваш с лекота,

няма красота до твойта близка,

светът е роб във твоите крака,

където съм и аз, ако поискаш...

© Маргарита Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Може и да е било на шега ("нямаш право" издава донякъде), но стихото се е получило добре и последния ред е богат смислово.
  • Хахаха, това беше повече на шега, но мерси на всички, които са загрижени в чии крака съм
  • Само не в краката!

    Чу ли?
  • ХахАхах
    Ако не бях толкова скромен щях да си помисля, че говориш за мен...

    Майтап, бре моме МНого свежо - 6
  • От тази нереална красота
    и мен глава ме заболя.
    Замъгли ми се нещо взора,
    отивам тъмни очила да сложа.
Propuestas
: ??:??