29 jun 2008, 7:29

Болезнено 

  Poesía » Otra
647 0 9
Въздушно като ветрена целувка
спокойствието ми се разсея някак
и свита под измачкана завивка
разнищвам тъжна чувството си в мрака.

В мъглите на солено-сладки сълзи
не търся невъзможната утеха.
Опитвам с мисъл да достигна дъното,
да го усетя с пръсти и полека
да опозная ядката горчива
на тази грозна болка и безумие,
да я преглътна мълчаливо,
да вдигна поглед пак
и да изплувам!

© Ая Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще изплуваш
  • по принцип всички плуват

    но "из" е много важна представка...
  • "В мъглите на солено-сладки сълзи
    не търся невъзможната утеха.
    Опитвам с мисъл да достигна дъното,
    да го усетя с пръсти и полека"

    Поздравления!
  • поздрав
  • Май изплувах. Или поне се поуспокоих. Благодаря за коментарите ви!
  • Изплувай и напред!
    Поздрав!
  • Тъжен, но много хубав стих с нотка оптимизъм! Много ми хареса! Поздрав, Рая!
  • Браво, Рая!
    Това е начина да изживеем болката и да върнем себе си!
    Поздрав!
  • Правилно! ... трудно и болезнено но това е начинът- да ровиш в дъното ... един приятел казваше -" стигаме до дъното на океана , мислим си че няма накъде , тогава вадим детските лопатки и копаем в пясъка още и още ... " ... изровиш ли , смелиш ли "ядката горчива " нещата се ... нареждат ... до следващото... "сдухване"(проблем)...


    кво да правиш -живот , човек...
Propuestas
: ??:??