Въздушно като ветрена целувка
спокойствието ми се разсея някак
и свита под измачкана завивка
разнищвам тъжна чувството си в мрака.
В мъглите на солено-сладки сълзи
не търся невъзможната утеха.
Опитвам с мисъл да достигна дъното,
да го усетя с пръсти и полека
да опозная ядката горчива
на тази грозна болка и безумие,
да я преглътна мълчаливо,
да вдигна поглед пак ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация