Умирам ли? Или пак сънувам...
Не... усещам, че „тя” излита...
тя, душата ми, която беше останала след всичко...
беше чиста и бяла и искаше да лети...
Чувствам се празна...
Тъмнината обхващаше всичко останало...
...обхващаше тялото ми, изстиващо постепенно...
Очите... ставаха прозрачни...
И виждаха всичко еднакво... мрачно, безнадеждно...
Мисля ли пак... или мечтая...
а може би просто сънувам...
или живота ми минава ей така, през съзнанието... ...