Борба

6 feb 2018, 22:32

Poesía » Filosófica

672 0 2

Страхът е враг трудно победим,

нощта е тъмна, дълга, страшна,

но калиш ли духа си несломим,

знай, победата ще е прекрасна.

През огън, сълзи, пепел и тъга,

през сляпа вяра и тлееща надежда,

ще дойде краят на твоята борба,

когато всичко добре ще се подрежда.

Себе си в мрака не губи,

да спираш дори и не мисли,

а смело остави своите следи

и съдбата ще те награди.

Не бързай, пътя стръмен мъдро очертай,

мисли, твори, не спирай,

животът е сложен, но за върха си ти мечтай

и на идеала своето сърце отдай.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

LiaNik (И.К.)

2018-02-08T19:20:13+02:00

Страхът е враг,само, ако го смятаме за такъв.Ако решим,че е доста добър приятел може и да го надскочим.Добре написано.Браво.
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-02-07T06:26:46+02:00

Младост,идеали
скатове стръмни
но върхът...
как мами.
Поздрав!