6.02.2018 г., 22:32 ч.

Борба 

  Поезия » Философска
671 0 2

Страхът е враг трудно победим,

нощта е тъмна, дълга, страшна,

но калиш ли духа си несломим,

знай, победата ще е прекрасна.

 

През огън, сълзи, пепел и тъга,

през сляпа вяра и тлееща надежда,

ще дойде краят на твоята борба,

когато всичко добре ще се подрежда.

 

Себе си в мрака не губи,

да спираш дори и не мисли,

а смело остави своите следи

и съдбата ще те награди.

 

Не бързай, пътя стръмен мъдро очертай,

мисли, твори, не спирай,

животът е сложен, но за върха си ти мечтай

и на идеала своето сърце отдай.

© Христина Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхът е враг,само, ако го смятаме за такъв.Ако решим,че е доста добър приятел може и да го надскочим.Добре написано.Браво.
  • Младост,идеали
    скатове стръмни
    но върхът...
    как мами.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??