Събудих се

и станах от леглото.

Съгледах комар на стъклото!

Хванах чехъла си аз

и „прaaас”...!

Пърхайки с крилца,

комарът отлетя

на бялата стена.

Прозорецът се счупи,

от ярост подивях

и към комара

със страшна скорост

полетях...

Право в стената

праснах си ръката.

От болка посинях

и силно изкрещях.

А комарчето

весело, щастливо,

приземи се на черджето

сиво.

„Ах ти, гадино мръсна,

ей сега главата ти ще пръсна!” -

помислих си аз

и към него се стрелнах

с пълна газ.

В пода се забих,

но насекомото не улових.

А то полетя към тавана

и по него да лази се захвана...

Скачах на леглото,

махах със ръце,

но не успях да го докосна

и за миг поне.

Накрая се ядосах

и като зверче диво -

скочих, но накриво.

Стрoполих се на земята,

ударих си в чина главата.

Ядосах се,

с метла към него се понесох,

но за жалост

полилея отнесох.

Бих се с него цял час,

но вечно губех само аз.

Накрая

комарчето ми махна с крилца

и далече отлетя,

а аз останах сама,

с отворена уста...

И няма да ви разправям

какво стана,

когато вкъщи

прибра се мама.

1996

Елена