Спомняш ли си - и ние бяхме деца,
и ние играехме и тичахме там,
и ние имахме безгрижни лица,
и нито един от нас не беше сам!
Обърни се сега назад в годините -
колко пъти си бягал от себе си,
колко много си наранявал роднините
и си им оставял дълбоки белези!
Хората ни сочеха, защото знаеха,
че с тебе няма да сме като тях.
Годините бавно си преминаха,
но все още чувам техния смях!
© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados