Братя
... какво ли става в моята глава, процесите са ми необясними? –
понякога се случва и това – говоря си, дори насън, във рими,
като че ли във мен живее друг, с когото се разбираме отколе,
и той ме публикува във Фейсбук, и винаги от мен е недоволен,
и сутрин вика ставай и пиши! – и сядам си в писателската ниша,
невям живеят в мене две душѝ? – не знам коя от двете да опиша,
когато дръпне повечко мерло, към мене няма даже капка жалост –
проклетник, спи на моето легло, привикнал с невъзможния ми хаос,
красив, и разпилян като сархош, върлува в електронните ми пощи,
без него аз не чиня пукнат грош, и са безмълвни дългите ми нощи,
дори не помня как се озова във топлото ми бебешко креватче? –
живея, и ще лудна без това ужасно – и прекрасно! – мое братче.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Истинско и неподправено, както само ти го можеш
П. п. Колкото души живеят в теб, Бог е благословил всеки един от тях с неизчерпаем талант.
Така че - пиши.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Не са много тези, които имат твоята съдба, това е божия благодат, не наказание, Валери. Прегърни си братчето и бъди доволен от живота, изографисан в сърцето ти със стихове!