Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
13.11.2022 г., 13:07 ч.

Братя 

  Поезия
197 1 2

... какво ли става в моята глава, процесите са ми необясними? –
понякога се случва и това – говоря си, дори насън, във рими,
като че ли във мен живее друг, с когото се разбираме отколе,
и той ме публикува във Фейсбук, и винаги от мен е недоволен,
и сутрин вика ставай и пиши! – и сядам си в писателската ниша,
невям живеят в мене две душѝ? – не знам коя от двете да опиша,

 

когато дръпне повечко мерло, към мене няма даже капка жалост –
проклетник, спи на моето легло, привикнал с невъзможния ми хаос,
красив, и разпилян като сархош, върлува в електронните ми пощи,
без него аз не чиня пукнат грош, и са безмълвни дългите ми нощи,
дори не помня как се озова във топлото ми бебешко креватче? –
живея, и ще лудна без това ужасно – и прекрасно! – мое братче.  

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сигурно си роден за това: да си говориш "дори насън във рими".
    Не са много тези, които имат твоята съдба, това е божия благодат, не наказание, Валери. Прегърни си братчето и бъди доволен от живота, изографисан в сърцето ти със стихове!
  • Истинско и неподправено, както само ти го можеш

    П. п. Колкото души живеят в теб, Бог е благословил всеки един от тях с неизчерпаем талант.
    Така че - пиши.
Предложения
: ??:??