13 feb 2015, 21:00

Бреговете на раздялата 

  Poesía » Otra
261 0 2

Седим сега на двата бряга

и тъй се гледаме в очите,

че мужду нас водата бяга

и дави слънчеви лъчите.

 

Разделя ни така реката -

живота мътен между двама.

И липсва смелост във краката

за да се справим с тази драма.

 

Съпруг съм ти, а ти - съпруга...

Водата никой не нагазва.

А трябва ни и сила друга...

Защо така ни Бог наказва?

 

А тръгнем ли един към другия

ще се удавим по средата.

И аз ли ще съм този - лудия,

да си почерня тази дата?

 

Затуй да тръгнеме нагоре

да търсим някаква пролука.

А нека Господа отгоре

и да ни сочи за поука. 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??