Бреговете на раздялата

13.02.2015 г., 21:00 ч.

Поезия » Друга

259 0 2

Седим сега на двата бряга

и тъй се гледаме в очите,

че мужду нас водата бяга

и дави слънчеви лъчите.

Разделя ни така реката -

живота мътен между двама.

И липсва смелост във краката

за да се справим с тази драма.

Съпруг съм ти, а ти - съпруга...

Водата никой не нагазва.

А трябва ни и сила друга...

Защо така ни Бог наказва?

А тръгнем ли един към другия

ще се удавим по средата.

И аз ли ще съм този - лудия,

да си почерня тази дата?

Затуй да тръгнеме нагоре

да търсим някаква пролука.

А нека Господа отгоре

и да ни сочи за поука.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-02-14T18:26:22+02:00

Само нагоре и пролуката ще се намери! Хареса ми!
vega666 (Младен Мисана)

2015-02-13T22:22:03+02:00

Мъдро решение!

Поздрав, Никола!