Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
31 ago 2007, 0:22

Бряг, море и небе... 

  Poesía
949 0 18
Скалите се отронват от дъжда,
а ветровете тичат без посоки,
и утаявайки във себе си мига
брегът с водата се целува.
И тъмнината става светлина,
когато ден от нощ се ражда
покълва във зениците роса
родена в ирисите  на лъчите.
Разплита светлите си струи
издигайки се слънцето в небето,
водата с тънък шепот лъкатуши,
вълнува се от пориви морето.
Изящество от цветове в дъга
пресътворява изгрева над хребета,
прелитащите чайки над брега
се къпят в цветната симфония.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??