Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
31.08.2007 г., 0:22 ч.

Бряг, море и небе... 

  Поезия
950 0 18
Скалите се отронват от дъжда,
а ветровете тичат без посоки,
и утаявайки във себе си мига
брегът с водата се целува.
И тъмнината става светлина,
когато ден от нощ се ражда
покълва във зениците роса
родена в ирисите  на лъчите.
Разплита светлите си струи
издигайки се слънцето в небето,
водата с тънък шепот лъкатуши,
вълнува се от пориви морето.
Изящество от цветове в дъга
пресътворява изгрева над хребета,
прелитащите чайки над брега
се къпят в цветната симфония.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??