Бездомно тежките червени будоари -
покой за нечие съзнание без свян -
километри сиви, болни тротоари
доведоха ме там - на стария таван,
сред пурпурния рай на моя сън,
без теб, без мен, в далечното отвъд,
където и съм тайна нощна и не съм,
на будоарите, о, най е бездомен домът...
Плясъци сипкави на ураганни вълни
давят реалността, ала до кея,
аз виждам преродени мъже и жени
те са жално-щастливи и пеят... ...