Психея (Пламена Кожухарова)
6 16
8.08.2006 г., 16:30 ч.

Будоари 

  Поезия
1184 0 8

Бездомно тежките червени будоари -
покой за нечие съзнание без свян -
километри сиви, болни тротоари
доведоха ме там - на стария таван,

сред пурпурния рай на моя сън,
без теб, без мен, в далечното отвъд,
където и съм тайна нощна и не съм,
на будоарите, о, най е бездомен домът...

Плясъци сипкави на ураганни вълни
давят реалността, ала до кея,
аз виждам преродени мъже и жени
те са жално-щастливи и пеят...

Будоарите изгарят тихо в червено,
но не ме будят и аз изгарям във тях
малко е далечно и малко студено,
и се прераждам във син нощен смях...

Изгревът ми залязва в стенание,
и хубаво е сред пурпурната завеса -
аз изгубих малкото свято желание
да съм прекрасна реална принцеса.

Добро е утрото, червени са дните,
и моят сън като птица безкрила
и все тъй самотна при кея долита:
отдавна на нея съм и простила,

че ме измъкна от будния, блудакав ден
на истории, лишени от смисъл и край,
днес червената песен, написана в мен,
създава, рисува най-червения рай...

© Пламена Кожухарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??