Тази сутрин за закуска,
кускус на букви ядох аз.
Подсладени с захар, овкусени
с мляко с леко парещ аромат.
Топят се, пърхат във устата
сякаш искат стих да сътворят.
Стих така различен, мрачен
че чак в душата пращат ти тъга.
Защо не мога да се усмихна?
Защо макар и сит, тъжа?
Къде изчезнаха, звездите...
къде изчезна любовта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse