Затворници са думите.
Наблъскани в тъмницата на мозъка,
напират да излезат,
подобно на тълпа,
взривена от насилие;
подобно на гигански рой пчели
жужат все по-решително
и все по-настоятелно
заплашват всеки миг
да пръснат клетките,
които ги държат тъй здраво вързани,
обезличени,
скрити от света,
неясни очертания,
които могат
да пресътворяват същности.
Понякога ми липсва тишината им.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados