на Перо
01.07.2009
Дъждът вали и земята трепери.
Капките падат една по една и
пълнят локвите, в които стъпваш.
Да можех да видя дъжда по лицето ти.
Да бе възможно капките дъжд
да се докосват до теб като целувки...
Моите целувки!
Затвори очи.
Представи си, че те целувам.
Нека капките дъжд са моите целувки.
Вятърът, който вее зловещо - това съм аз.
Прегръщам те.
Затвори очи и ми повярвай.
Бурята - това съм аз.
© Михаела Димитрова Todos los derechos reservados