17 nov 2018, 11:46

Бяг 

  Poesía
479 2 5

Все още на моменти
спомените ми се будят
и рухват монументите 
на делничната лудост.
За да видя пак пред мен
полетата от детство, 
с онзи цвят зелен
и мириса-на вечност.
По тях да хукна бос-
неуловим за всяка грижа.
Забравил вечния въпрос:
Защо…въобще ни има?

© Кольо Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??