rawiri (Кольо Колев)
73 0
17.11.2018 г., 11:46 ч.

Бяг 

  Поезия
482 2 5

Все още на моменти
спомените ми се будят
и рухват монументите 
на делничната лудост.
За да видя пак пред мен
полетата от детство, 
с онзи цвят зелен
и мириса-на вечност.
По тях да хукна бос-
неуловим за всяка грижа.
Забравил вечния въпрос:
Защо…въобще ни има?

© Кольо Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??