Бягам от теб,

от огледалото на собственaта си душа.

Изпращаше ми мисли,

които отдавна трябваше

в прегръдките от плевели

тогава аз да задуша.

Бягам от това, което бях...

За всичко тук и днес

мъртвешки сън спокоен спях.

Сега бягам от това, което

исках за защита своя -

маска на уплаха твоя

от сълзите си остарели да съшия.

Мислите ти станаха и мои,

ти си беше маска,

но сега коя съм аз?

Ти трябваше да си заминеш...

... но нещо в мен покани те

да останеш тук дори за малко...

... и повече не те оставих да си идеш.                                                                                        Всичко в мен и в теб е жалко....

Иска ми се с вик на отчаяние

от лицето си теб да издера.

Бягам някъде,

но какво ли ми оставаше да избера?

Бягам пак сама,

тичам, а ти стоиш край мен.