Казваш ми, че още ме обичаш,
а ми говориш толкова студено.
Може пак зад мене да въздишаш,
но погледа ти е далеч от мене.
Целуваш ме още, а си безразличен,
ръката ми държиш, а вече тръгваш.
Убий ме, за да бъда твоя жертва,
ръцете със съвестта си ще измиеш.
Оставаш още, за да страдам,
жесток си, а това те радва.
Като змия се гърча във краката ти,
стъпчи ме, за да можеш мене да забравиш. ...