Казваш ми, че още ме обичаш,
             а ми говориш толкова студено.
             Може пак зад мене да въздишаш,
             но погледа ти е далеч от мене.

             Целуваш ме още, а си безразличен,
             ръката ми държиш, а вече тръгваш.
             Убий ме, за да бъда твоя жертва,
             ръцете със съвестта си ще измиеш.

             Оставаш още, за да страдам,
             жесток си, а това те радва.
             Като змия се гърча във краката ти,
             стъпчи ме, за да можеш мене да забравиш.

             Със бягството си искаш любовта да скриеш,
             защото ми забраняваха, а те обичам.
             Но не можеш чувството във мене да убиеш,
             по-силно е от всяка зла магия.

             "Защо съм ти, защо си ме обичал" -
             въпроси, въпроси, а отговор никакъв.
             Защо на мен безкрайно си се вричал,
             защо ми вярваш, а си тъй самичък?

             Ще изгоря на кладата на любовта ни,
             за да не мога никога във тебе да възкръсна.
             Оставаш ме завинаги сама,
             а враговете ни от злоба ще се пръснат.

             Не ми казвай "последно сбогом",
             борбата ни със тях едва сега започва.
             Нали сме по-силни и духом и словом,
             нали любовта ни стои над всички?

             А ако  искаш да живееш сам, без мене
             със отвращение мойта снимка скъсай.
             Аз ще те обичам още дълго време,
             от любов ще умра или с теб ще замина.