alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
19 mar 2008, 8:04

Бягството на Росинант 

  Poesía » Filosófica
901 0 16
 

Бягството на Росинант 

 

Някой бе отвързал Росинант.

През нощта естествено. По тъмно.

В празния и прашен стар сайвант

Дон Кихот стоеше като гръмнат.

 

Бе предаден. Нямаше вина.

Унизен и пренебрегнат беше.

Рицарят на всички времена

коня си отчаяно зовеше:

 

- Росинанте, Росинанте мой,

верни друже в битки величави.

Кой така постъпи с мене? Кой

те накара да ме изоставиш?

 

- Как сега да тръгна в поход? Как

да застана прав на стремената?

Как врага си ще обърна в бяг,

ако сам захапал съм юздата?

 

Росинант му беше все едно.

Беше гладен, уморен и жаден.

Сдъвкал бе въжето от коноп

и така се отървал от ада.

 

В прахоляци гонил бе овце.

Сенките на облаци бе следвал.

С пръскащо се в жегите сърце

бе препускал като за последно.

 

Колко пъти обикалял бе

ветрените мелници по хълма.

Яздеше го някакво перде.

Вече - не! Той своя дълг изпълни.

 

Имаше пред себе си река.

И трева. И шир желана страстно.

Проумял бе конят, че така -

без ездач, животът е прекрасен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??