Някой бе отвързал Росинант.
През нощта естествено. По тъмно.
В празния и прашен стар сайвант
Дон Кихот стоеше като гръмнат.
Бе предаден. Нямаше вина.
Унизен и пренебрегнат беше.
Рицарят на всички времена
коня си отчаяно зовеше:
- Росинанте, Росинанте мой,
верни друже в битки величави.
Кой така постъпи с мене? Кой
те накара да ме изоставиш? ...