Понякога съм бяла и добра...
Подобно на кокошчица - наивна,
полъгвам се по няколко зрънца,
трохичка обич - безперспективна
запалва в мене бяла светлина.
Тя може като слънце и луна
света ти да огрее, да осмисли,
или като светкавица една
пожари да запали в мойте мисли,
но от гърма стоиш, не чуваш нищо!
И светлината бавно се топи,
жарта угасва и пожарът стихва...
Чуй разума, той никога не спи,
напомня: грешките се плащат с лихва!
Но може ли човек да не греши?
© Галина Белинска Todos los derechos reservados