Galina_B (Галина Белинска)
69 386
1.09.2012 г., 23:22 ч.

Бяла и добра 

  Поезия » Любовна
1369 0 4

Понякога съм бяла и добра...

Подобно на кокошчица - наивна,

полъгвам се по няколко зрънца,

трохичка обич - безперспективна

запалва в мене бяла светлина.

 

Тя може като слънце и луна

света ти да огрее, да осмисли,

или като светкавица една

пожари да запали в мойте мисли,

но от гърма стоиш, не чуваш нищо!

 

И светлината бавно се топи,

жарта угасва и пожарът стихва...

Чуй  разума, той никога не спи,

напомня: грешките се плащат с лихва!

Но може ли човек да не греши?

© Галина Белинска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за критичните думи, Nejnostt/Тодорова! Също и на Вас, Ева55 и Довереница/Дочка за отделеното време
  • Да може..., кой както може...!!!
  • "Чуй разума, той никога не спи,
    напомня: грешките се плащат с лихва!
    Но може ли човек да не греши?"

    Че хората със грешките растат,
    със грешките душите помъдряват,
    След грешките ни в този пъстър свят
    следа безгрешна подир нас остава...
  • Важни прозрения, но можехте да изнесете като мото стиха на Петя Дубарова "Понякога съм бяла и добра...", за да не стои като плагиатство още в началото. Освен това допускате смесване на автор, лирически герой и говорител на произведението: "света ти да огрее, да осмисли,
    или като светкавица една
    пожари да запали в мойте мисли,". Иначе замисълът си струва като канава на стихотворението!
Предложения
: ??:??