9 jul 2017, 0:08

Бяла светлина 

  Poesía
282 0 3

Врях, кипях в любов и изневери...

В живота си във кръговрати се въртях.

Очаквах, давах даже се напивах

но всъщност в самота живях.

 

Обичах ласките човешки!?

Обичах да помагам на света...

Обичах да се усмихвам на нещата

прости, даващи ни топлина.

 

Но в ден един... Душата си пробуди!

И осъзнах че не съм виновен аз.

Виновни бяха тези дето

внушиха ми тоз тежък грях.

 

Грехът на ангелите бесни...

Тез, същите, със белите крила.

Който вече болката не траят...

И търсят бяла светлина.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много се радвам за хубавите ,закачливи коментари!!!Благодаря ви от сърце!До нови Марги,Виолет!!!☺☺☺
  • ”Даже се напивах” - Ангеле, много си грешен да знаеш. Дай боже само такива грешници.
    Направо ме развесели
  • Та ти си живял живот на един добър човек! За какъв грях става дума?! Ей, Ангели! Я си прочетете пак инструкциите! Нещо сте се объркали! Този човек няма грях! Донесете ,му щастие!
Propuestas
: ??:??