tanyavd (Татяна Борисова)
122 2130
24 jun 2010, 16:02

Бяла светлина - на дъщеря ми 

  Poesía » Otra
1571 1 4

Затуй, че си ми дъщеря,

на Бог и теб благодаря,

 

че твоя майка съм сега,

на Бог изцяло го дължа,

 

но, мило мое същество,

ти имаш свой отделен път,

 

по него трябва да вървиш,

тъй както в своя аз вървя,

 

сама ще търсиш, ще намираш,

ще бягаш, ще летиш, ще спираш,

 

във мислите си ще съм с теб, когато

 за истината в тъмното се взираш.

 

И не забравяй, в този свят

държи ни свързани и двете

 

онази бяла светлина, която

в очитет ти дълбоко свети.

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Марина, сърдечно благодаря, че сподели този стих.
  • "във мислите си ще съм с теб, когато
    за истината в тъмното се взираш."
    Силни думи!!!
  • Петя, благодаря.
  • "И не забравяй, в този свят
    държи ни свързани и двете


    онази бяла светлина, която
    в очитет ти дълбоко свети."

    Да ти е жива и здрава!Поздравявам те за сърдечния, майчин стих!
Propuestas
: ??:??