Затуй, че си ми дъщеря,
на Бог и теб благодаря,
че твоя майка съм сега,
на Бог изцяло го дължа,
но, мило мое същество,
ти имаш свой отделен път,
по него трябва да вървиш,
тъй както в своя аз вървя,
сама ще търсиш, ще намираш,
ще бягаш, ще летиш, ще спираш,
във мислите си ще съм с теб, когато
за истината в тъмното се взираш.
И не забравяй, в този свят
държи ни свързани и двете
онази бяла светлина, която
в очитет ти дълбоко свети.
© Татяна Борисова Всички права запазени