7 mar 2021, 23:20

Бяла Земя 

  Poesía » Otra
369 3 6
Не тъгувам вече
по отминалата младост,
нито имам за нея сетива.
Тя беше красива, краткотрайна
радост, покорила за миг света.
Тъгата, като сълза се търкулна
отдавна по кожата на времето,
и капка влага потъна в пръстта.
Само добротата не брои столетия,
не остарява нито с мъката,
нито с вековете.
Нощем гледам звездите, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??