M1234567891
451 el resultado
Тревожен е светът, притихнал в мрак,
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...
17
1
2
Сенки тихо шепнат спомени забравени,
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава, ...
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава, ...
106
7
23
Стоя на прага на съдбата,
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...
138
7
16
Градът диша в сиви пулсации,
неонът проблясва в стъклени очи.
Тук времето бяга без навигация,
а хората – сенки сред светлини.
Ехо от стъпки в бетонни алеи, ...
неонът проблясва в стъклени очи.
Тук времето бяга без навигация,
а хората – сенки сред светлини.
Ехо от стъпки в бетонни алеи, ...
140
6
15
Ще докосна синевата,
Ехо носи мойта страст.
Сред звездите, сред мечтата,
Там ще литна – в ясен час.
Аз не спирам, аз не падам, ...
Ехо носи мойта страст.
Сред звездите, сред мечтата,
Там ще литна – в ясен час.
Аз не спирам, аз не падам, ...
201
8
25
Когато в мрака падна уморен
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...
157
5
18
О, обич дивна, светъл лъч във мрака,
сияеш нежно в храма на вечността.
Сърца преплиташ в тихата си ласка,
пулсиращи на времето в страстта.
В очите твои, чисти като утро, ...
сияеш нежно в храма на вечността.
Сърца преплиташ в тихата си ласка,
пулсиращи на времето в страстта.
В очите твои, чисти като утро, ...
193
6
21
Когато хладен зимен сън попие
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
197
5
16
Димитър беше самотен млад мъж, който живееше в малка планинска хижа, далеч от шума на града и забързаното ежедневие на света. Хората в близкото село го смятаха за странник. Той рядко слизаше в селото, а когато го правеше, беше само за най – необходимото – брашно. свещи, малко сол.
Неговият свят беше ...
Неговият свят беше ...
440
9
28
Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
436
13
39
Аз съм малък любопитко,
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
350
5
20
433
6
37
Пътят в живота ни не е само един,
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
339
5
18
На хоризонта слънцето се спускаше бавно, оцветявайки небето в оранжево и златно. Ветрецът носеше соления аромат на морето, а вълните пееха своята безкрайна песен.
Иван стоеше на палубата на малката си яхта“ Морски бриз“, вперил поглед в далечината. Той бе преживял много на тази лодка – бурни нощи, т ...
Иван стоеше на палубата на малката си яхта“ Морски бриз“, вперил поглед в далечината. Той бе преживял много на тази лодка – бурни нощи, т ...
380
4
16
Като листа от вятъра отнесени,
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
186
5
12
Грешките – те са нашите вечни уроци,
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
368
6
15
Обичаният човек е светлина в нощта тиха,
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...
267
9
20
Настана суматоха вкъщи
пред коледната ни елха,
Мими скача и се мръщи,
без играчка останала тя.
Хайде како, покажи ми, ...
пред коледната ни елха,
Мими скача и се мръщи,
без играчка останала тя.
Хайде како, покажи ми, ...
326
3
17
409
3
27
По пътечката позната
Зайо весело подскача,
остро камъче в тревата
разплака малкото юначе.
Къде е мама да ме носи, ...
Зайо весело подскача,
остро камъче в тревата
разплака малкото юначе.
Къде е мама да ме носи, ...
327
9
25
528
8
22
503
3
12
Щом се върнах у дома
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
391
5
23
Безшумно ронят се листата,
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява ...
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява ...
457
5
24
Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...
462
5
19
Навсякъде е тъмно. Нощ е.
Спят птиците в сънни гнезда.
Градът сънен тъмнее все още,
под блясъка тих на звезда.
Отначало самотни и бледи, ...
Спят птиците в сънни гнезда.
Градът сънен тъмнее все още,
под блясъка тих на звезда.
Отначало самотни и бледи, ...
268
6
11
Живеехме в махала гъсто населена и повечето от хората бяха роднини. Така се беше стекъл животът на всички, че взаимно се уважаваха и когато се случеше трагедия с някого, включваха се да помагат, кой с каквото може. До нашата къща живееха току-що оженили се моя братовчедка Ирен и Румен – спортист и х ...
306
7
15
С усмивка слънцето погали
на кутрето малката главица.
Подухна вятър и подкани
в полет шарената птица.
Седнала на прага баба, ...
на кутрето малката главица.
Подухна вятър и подкани
в полет шарената птица.
Седнала на прага баба, ...
589
6
25
Надвиснаха спомените, като салкъми от старата асма на двора. В тази тиха лятна нощ се носеше мирис на окосена трева, която бе изкласила по пътеката калдъръмена на двора. Бабината къща се беше сгушила в сянката на старата череша и прегърнала в кепенците на прозорците, онези мили случки, които никога ...
805
7
20
Приготви баба вкусна пита,
подхождала била за крал
и неговата гладна свита,
с която в замъка живял.
Таланта рече, ще заложа, ...
подхождала била за крал
и неговата гладна свита,
с която в замъка живял.
Таланта рече, ще заложа, ...
680
4
19
588
9
17
От тълпата мен ме някой пита,
желая ли да бъда крал.
С приближена, достолепна свита,
какъв живот ли бих живял!
Реших, на истината ще заложа, ...
желая ли да бъда крал.
С приближена, достолепна свита,
какъв живот ли бих живял!
Реших, на истината ще заложа, ...
541
8
22
646
10
26
В храма на душата пламъче запалих,
молитвено, безмълвно постоях.
За всички грешки горещо се разкаях,
за всеки сторен необмислен грях.
И някак си от ствола на тишината ...
молитвено, безмълвно постоях.
За всички грешки горещо се разкаях,
за всеки сторен необмислен грях.
И някак си от ствола на тишината ...
462
6
19
664
7
19
1177
10
34
На нея винаги съм ù подвластна,
и я търся с изгарящи очи,
припламва ми душата сладострастна
от огъня на нейните искри.
Понякога креслива, като птица, ...
и я търся с изгарящи очи,
припламва ми душата сладострастна
от огъня на нейните искри.
Понякога креслива, като птица, ...
867
12
29
938
9
16
670
5
22
Животът винаги ни оставя вратичка през която да излезем, ако случайно сме се озовали в сложна и на пръв поглед, дори много трудна ситуация. В такава се бях озовала, когато завършвах основното си образование.
За директор на училището ни назначиха, дошъл наскоро със семейството си учителят Иванов. Жен ...
За директор на училището ни назначиха, дошъл наскоро със семейството си учителят Иванов. Жен ...
736
6
27
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
