9 feb 2010, 14:12

Бяло слънце 

  Poesía » De amor
568 0 7
Прибързано ти обещах промяна,
но всъщност то е неизбежно -
все още те обичам и оставам
да чакам да си спомниш, че си нежен.
Жестоко ми се струва да се вричам,
че ще запазя чинно разстояние.
Ти си във мен и като бяло слънце
във слънчевия сплит прегаряш ме.
А как боли от необичане!
Ти тръгна и със теб си тръгна вятърът!
Тъй трудно е без теб да свиквам
след счупеното ни приятелство! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??