670301 (Павлина Гатева)
1387 361
9.02.2010 г., 14:12 ч.

Бяло слънце 

  Поезия » Любовна
504 0 7

Прибързано ти обещах промяна,

но всъщност то е неизбежно -

все още те обичам и оставам

да чакам да си спомниш, че си нежен.

 

Жестоко ми се струва да се вричам,
че ще запазя чинно разстояние.
Ти си във мен и като бяло слънце
във слънчевия сплит прегаряш ме. 

 

А как боли от необичане!

Ти тръгна и със теб си тръгна вятърът!

Тъй трудно е без теб да свиквам

след счупеното ни приятелство! 

 

Не се сърди, нали бе Благородният,

Най-Мъдрият и Най-Великодушният!

На крачка съм от твоето дихание,

а тъй далечна в твоето бездушие.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??