9 jun 2013, 18:04

Бялото лале 

  Poesía » Filosófica
914 0 1
На пръсти стъпвам в житено поле...
Намирам макове, а търся моето лале.
Добре го помня - мило, фино и добро,
щом зърне го, сломено в миг е всяко зло.
Понеже няма как да издържи
на отразените в лалето топли слънчеви лъчи.
Няма как да устои
на честните му, чисти, обични очи.
Но аз го мисля...
И бродя ли, и бродя в цъфналата шир,
и търся го, и търся цветето безспир...
И времето е спряло, и слънцето пече, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Пулев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??