Бъдещ спомен

29 ago 2010, 22:46

Poesía » Otra

726 0 3

Старата ни къща уморена

надолу свела е глава

и като птица упоена

на две пречупила крила.

Прозорците, отдавна потъмнели,

събират прашния живот,

а някога, като слънца огрели,

засветили под ясен небосвод.

Капчуците с ръжда покрити,

на тухли грапави венци,

по тях годините се стичат,

а зиме гушат се врабци.

Стаите с воал от паяк

обвиват спукани стени,

огрени от угаснал пламък,

зефирът само в тях звъни.

Портретът стар на дядо с баба -

от миналото незавършен спомен;

от бъдещи години грабя,

незапочнати, но с камък гробен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lonelyman (Златко Тошков)

2010-09-20T21:42:13+03:00

Катя, много се радвам, че най-сетне съм успял да напиша нещо, което да ти хареса. Дори си мисля да продължавам. Как мислиш ти, струва ли си?
Katerina-pz (Катерина)

2010-09-19T15:58:40+03:00

Златко, много ми хареса това.Поздрави!
voda (Елица Ангелова)

2010-08-30T01:24:25+03:00

Поздравления за ярката до сетивност образност!