Старата ни къща уморена
надолу свела е глава
и като птица упоена
на две пречупила крила.
Прозорците, отдавна потъмнели,
събират прашния живот,
а някога, като слънца огрели,
засветили под ясен небосвод.
Капчуците с ръжда покрити,
на тухли грапави венци,
по тях годините се стичат,
а зиме гушат се врабци. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация