Българийо, не ти благодаря!
Да бъда роб, от малък ме научи!
Да скланям пораженчески глава,
да лая в безтегловност като куче...
Навярно имам ум и доза чест,
Българийо, разбита от глупаци!
Отнасят се като че ли съм пес,
защото имам ум и фини знаци!
Защо ни изостави ти? Кажи!
Децата ти работят в подигравка!
Изяждат ни презрителни очи,
Българийо, а ти си незабравка...
Отникъде не чуваме „Наслука!“.
Кръвта ни завладява от зори!
България е лудият в Карлуково
с изцъклени от ужаса очи!
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados