thedac
871 el resultado
Кажете ми, приятели поети.
Защо сме разделени? Аз не знам
не стигат ли вълшебните куплети
за общия строеж на нежен храм?
Кажете ми защо сме тъй далечни? ...
Защо сме разделени? Аз не знам
не стигат ли вълшебните куплети
за общия строеж на нежен храм?
Кажете ми защо сме тъй далечни? ...
85
Усмихваш се. Душата се променя.
Сърцето се изчиства от тъга.
Излиза на паянтовата сцена
паянтовата дама – любовта.
Познатите мъже я придружават. ...
Сърцето се изчиства от тъга.
Излиза на паянтовата сцена
паянтовата дама – любовта.
Познатите мъже я придружават. ...
63
Представите разпадат се напълно.
Душата ми миражите кълве...
Животът от животно е погълнат.
Представих си, че още съм дете.
Представих си, че моите неволи ...
Душата ми миражите кълве...
Животът от животно е погълнат.
Представих си, че още съм дете.
Представих си, че моите неволи ...
129
1
На безсрамната наша държава и безсрамните родни апаши
не разбирам защо да прощавам! От лъжата огромна се плаша!
Предпочитам да бъда обесен, но да бъда морално опазен
от лъжите на тяхната песен, от лъжите, с които ни газят!
В кабинета на гнилите чувства са узрели нечестни милиони! ...
не разбирам защо да прощавам! От лъжата огромна се плаша!
Предпочитам да бъда обесен, но да бъда морално опазен
от лъжите на тяхната песен, от лъжите, с които ни газят!
В кабинета на гнилите чувства са узрели нечестни милиони! ...
77
Българийо, не ти благодаря!
Да бъда роб, от малък ме научи!
Да скланям пораженчески глава,
да лая в безтегловност като куче...
Навярно имам ум и доза чест, ...
Да бъда роб, от малък ме научи!
Да скланям пораженчески глава,
да лая в безтегловност като куче...
Навярно имам ум и доза чест, ...
183
3
11
На гара Искър влакът не дойде.
Служителката тъпа замълча си,
когато я попитаха „Къде?!“.
Мълчаха и заспалите им каси.
Не знаеше ли колко е часът? ...
Служителката тъпа замълча си,
когато я попитаха „Къде?!“.
Мълчаха и заспалите им каси.
Не знаеше ли колко е часът? ...
169
2
Самозабравил се от слава, от глад за злато и пари,
човекът нищо не прощава и вече всичко разруши.
Какво ли някога създавах с блестящи рими от сърце?
Какво ли, братя, ни остава след най-финалното перде?
Какво дедите завещават? Имот за вечни младини? ...
човекът нищо не прощава и вече всичко разруши.
Какво ли някога създавах с блестящи рими от сърце?
Какво ли, братя, ни остава след най-финалното перде?
Какво дедите завещават? Имот за вечни младини? ...
131
2
Полудяваш в живота, когато не разбираш какво ти е дал.
Да се будиш, същинско е злато! За какво ти е онзи медал?
За какво ти е цялата проза на пияни кратуни в нощта?
Ще потънеш в морета от рози, ако нямаш смирена душа.
Ще се слееш безмълвно с тълпата и ще станеш пореден циник, ...
Да се будиш, същинско е злато! За какво ти е онзи медал?
За какво ти е цялата проза на пияни кратуни в нощта?
Ще потънеш в морета от рози, ако нямаш смирена душа.
Ще се слееш безмълвно с тълпата и ще станеш пореден циник, ...
160
2
Изморен от неспирни предателства, от различни посоки влетели,
отвратен от лъжовни ласкателства и сломени мисловни предели,
съм решил да захвърля кафявото на живота, побъркан жестоко,
да отсея наистина плявата и да скоча най-смело в дълбокото,
да съм верен на своите принципи, да обичам любима и в болка, ...
отвратен от лъжовни ласкателства и сломени мисловни предели,
съм решил да захвърля кафявото на живота, побъркан жестоко,
да отсея наистина плявата и да скоча най-смело в дълбокото,
да съм верен на своите принципи, да обичам любима и в болка, ...
109
Не спираше вечер да мисли за него.
Додея ѝ тежко от мисли безброй!
Разголи душата с набъбнало его
и хвърли в тъмата добрия покой.
Остана от белия спомен усмивка, ...
Додея ѝ тежко от мисли безброй!
Разголи душата с набъбнало его
и хвърли в тъмата добрия покой.
Остана от белия спомен усмивка, ...
162
1
Чертая нежни светове, в които може би откривам
покой за малкото дете, което вътрешно завивам
с любов и мека топлина, с добро и няколко прегръдки.
Дали на вас да споделя за поетичните си тръпки?
Узрях за важните неща, понесъл кошница с надежда, ...
покой за малкото дете, което вътрешно завивам
с любов и мека топлина, с добро и няколко прегръдки.
Дали на вас да споделя за поетичните си тръпки?
Узрях за важните неща, понесъл кошница с надежда, ...
135
Мълча в разпаднатия свят – една усмихната чертица,
разбрала в счупения град, че няма прелестна кралица,
която в плачещия миг да бъде нежната опора.
Човек е станал най-велик с добро за драгите си хора!
С добро и с много светлина, която мило да раздава ...
разбрала в счупения град, че няма прелестна кралица,
която в плачещия миг да бъде нежната опора.
Човек е станал най-велик с добро за драгите си хора!
С добро и с много светлина, която мило да раздава ...
461
Свободата не струва пари – да се будиш с усмивки на птички,
да прегърнеш по изгрев мечти, да се сринеш пред някого ничком,
за да видиш в красивия ден как ръка на другар се протяга,
а над мрака прекрасен рефрен на надежда добра се обляга.
Не познавам война без тъга. Обожавам да бъда човечен, ...
да прегърнеш по изгрев мечти, да се сринеш пред някого ничком,
за да видиш в красивия ден как ръка на другар се протяга,
а над мрака прекрасен рефрен на надежда добра се обляга.
Не познавам война без тъга. Обожавам да бъда човечен, ...
207
4
Душата ми парченце е откъртено
от светлия всемир. От кръговрата.
Обича. Като котенце озърта се.
Озърта се. Наднича зад вратата!
Желае да разбира тишината си. ...
от светлия всемир. От кръговрата.
Обича. Като котенце озърта се.
Озърта се. Наднича зад вратата!
Желае да разбира тишината си. ...
406
2
6
Не съм случаен минувач в живота, даден да живея.
Блестя в човешкия си плач и в бодри радости се смея.
Дарявам своята любов насред семейното огнище.
Излязъл с римите на лов, навярно аз ви казвам: „Вижте!“.
Другари, вижте за какво животът слънчев отминава ...
Блестя в човешкия си плач и в бодри радости се смея.
Дарявам своята любов насред семейното огнище.
Излязъл с римите на лов, навярно аз ви казвам: „Вижте!“.
Другари, вижте за какво животът слънчев отминава ...
161
Изненадах нощта над изящната котешка лапа
с реверанс на момче от града на разбития юг.
Забелязах в света, че тъгите интимно се хапят
под оформен от нашите драми и болести звук.
Пепеляшка върви към познатата тухлена сграда. ...
с реверанс на момче от града на разбития юг.
Забелязах в света, че тъгите интимно се хапят
под оформен от нашите драми и болести звук.
Пепеляшка върви към познатата тухлена сграда. ...
239
2
На „Обеля“ един травестит ми се скара, че нямам цигара.
Аз, втрещен от ужасния вид, запечатах ленивата Клара
в чекмеджето на смелия ум, уморен по земи да пътува,
да се люшка на тихия трюм, в океани дълбоки да плува.
Вън небето танцуваше валс с непознати, които видя ги ...
Аз, втрещен от ужасния вид, запечатах ленивата Клара
в чекмеджето на смелия ум, уморен по земи да пътува,
да се люшка на тихия трюм, в океани дълбоки да плува.
Вън небето танцуваше валс с непознати, които видя ги ...
223
2
Тъпакът ни засече на разклона!
Колата му крещеше като звяр,
нахранила на хищника нагона
да бъде на живота господар!
Спокойствието бързо си замина! ...
Колата му крещеше като звяр,
нахранила на хищника нагона
да бъде на живота господар!
Спокойствието бързо си замина! ...
197
2
Защо ни принуждавате да просим
в България – огнище на творци?
Търкаля се в душата ми въпросът
с износени от болката очи.
Държавата кога ще се събуди? ...
в България – огнище на творци?
Търкаля се в душата ми въпросът
с износени от болката очи.
Държавата кога ще се събуди? ...
214
1
Не искам многото пари, а искам обичам да прелива
над най-тъговните земи. Защо животът се присмива
на всеки опит да летя като мънисто в тъмнината?
Когато плача в тъмнина, ме отпишете от играта –
играта – тичай за пари, която днес ни е присъща. ...
над най-тъговните земи. Защо животът се присмива
на всеки опит да летя като мънисто в тъмнината?
Когато плача в тъмнина, ме отпишете от играта –
играта – тичай за пари, която днес ни е присъща. ...
212
Достигайки до просешка тояга, разбирам – милосърден е светът.
Светът не е гневът на Баба Яга, а птици е по светлия ни път,
които към сърцето се протягат. Надяват се, че има топлина,
която на душите ни приляга. Наистина ли няма ни? Нима?
Заспалите словесни магистрали, заключени в потискаща тъга, ...
Светът не е гневът на Баба Яга, а птици е по светлия ни път,
които към сърцето се протягат. Надяват се, че има топлина,
която на душите ни приляга. Наистина ли няма ни? Нима?
Заспалите словесни магистрали, заключени в потискаща тъга, ...
206
1
2
Идвам на сцената бавно – момче от кварталите хъркащи.
Пея за дните загинали. Зная, че всичко след нас си замина.
Градските думи изчезват безславно. Курвата влизаше в църквата.
Всичко, което желаем, сме имали? Всичко е детска градина?
Някои хора, от мъка побъркани, слизат в тъмата самотна. ...
Пея за дните загинали. Зная, че всичко след нас си замина.
Градските думи изчезват безславно. Курвата влизаше в църквата.
Всичко, което желаем, сме имали? Всичко е детска градина?
Някои хора, от мъка побъркани, слизат в тъмата самотна. ...
344
4
13
Нямах нищо. Вярно. Нямах нищо.
Знаех ли какво ще става? Не.
В мен детето плачеше ли скришно?
В мен човекът пиеше кафе.
Вън небето падаше зловещо. ...
Знаех ли какво ще става? Не.
В мен детето плачеше ли скришно?
В мен човекът пиеше кафе.
Вън небето падаше зловещо. ...
306
4
Насред огромната тълпа, решила мен, че ще ме няма,
работя, любя и творя. Света обичам – млада дама.
Мълча, когато ми е зле, и не разбирам кръговрата –
да имаш празно портмоне и да живееш за заплата...
Творя, прегърбен от тъга, лица жестоки и обиди. ...
работя, любя и творя. Света обичам – млада дама.
Мълча, когато ми е зле, и не разбирам кръговрата –
да имаш празно портмоне и да живееш за заплата...
Творя, прегърбен от тъга, лица жестоки и обиди. ...
329
Нека тихо да поседнем
на леглата си, деца,
и към книга да посегнем
с развълнувани сърца.
Зима вие вън студена. ...
на леглата си, деца,
и към книга да посегнем
с развълнувани сърца.
Зима вие вън студена. ...
258
Циганка млъкна, ужасната участ разбрала,
че детето ѝ мило почина от болест зловеща.
Рев взриви като ударна бомба спонтанно квартала,
който своите траурни мъки безръко посреща.
На леглото лежи. Труп. Роднини се реят до него. ...
че детето ѝ мило почина от болест зловеща.
Рев взриви като ударна бомба спонтанно квартала,
който своите траурни мъки безръко посреща.
На леглото лежи. Труп. Роднини се реят до него. ...
345
3
Надявам се, че глупавият рак добрите ни жени ще ги остави.
Понякога се чувствам веселяк. Каквото наредят, ще го направя!
Душата ми се къса по парче, когато си помисля за жените,
оставящи сиро̀тното врабче самотно да катери планините.
Любимите ни български жени, съсипани от рака на гърдата, ...
Понякога се чувствам веселяк. Каквото наредят, ще го направя!
Душата ми се къса по парче, когато си помисля за жените,
оставящи сиро̀тното врабче самотно да катери планините.
Любимите ни български жени, съсипани от рака на гърдата, ...
806
1
Тя не носеше грим или някакво фино червило.
Не разбираше дамите, свели глави над черпака.
Не понасяше някой да казва „Обичам те, мило“.
Тази силна жена преди няколко века поплака.
След Големия взрив си е сплела косите на плитка ...
Не разбираше дамите, свели глави над черпака.
Не понасяше някой да казва „Обичам те, мило“.
Тази силна жена преди няколко века поплака.
След Големия взрив си е сплела косите на плитка ...
289
1
Болест сломи ме. Отново.
Болки тежат ми. Червени.
Чувствам, че сякаш отрова
плъзна из моите вени.
Бързо гласът ми изчезна. ...
Болки тежат ми. Червени.
Чувствам, че сякаш отрова
плъзна из моите вени.
Бързо гласът ми изчезна. ...
796
Какво се случва вече, братко? Животът плаче неразбран.
Усмивки виждам все по-рядко. Светът от мрак е завладян.
Дали фалшивите ни роли ни правят тъжни и сами?
Човекът, пламнал от неволи, отново пише и не спи.
Въздиша болката световна с гръдта на младата жена, ...
Усмивки виждам все по-рядко. Светът от мрак е завладян.
Дали фалшивите ни роли ни правят тъжни и сами?
Човекът, пламнал от неволи, отново пише и не спи.
Въздиша болката световна с гръдта на младата жена, ...
277
Ти си тихо море. Моя златна луна.
Мила песен на птиче в небето.
Като буря в нощта, към света ти вървя
и по пътя си късам билета.
Не прекрачвам прага̀ на смирена душа. ...
Мила песен на птиче в небето.
Като буря в нощта, към света ти вървя
и по пътя си късам билета.
Не прекрачвам прага̀ на смирена душа. ...
413
1
6
Тялото на жена
като питейна вода
завладява нощта.
Завладява страха.
Няма смисъл ...
като питейна вода
завладява нощта.
Завладява страха.
Няма смисъл ...
265
Никога не са ми казвали „Обичам те, момче любимо“.
Никога не са ме водили на пикник или градско кино.
Тъжно е – не съм видял красивата за вас чужбина.
Никога не съм живял в спокойна и добра година.
Никога не съм съзрял какво е светло да обичаш. ...
Никога не са ме водили на пикник или градско кино.
Тъжно е – не съм видял красивата за вас чужбина.
Никога не съм живял в спокойна и добра година.
Никога не съм съзрял какво е светло да обичаш. ...
572
1
2
Не мога аз с приятел да се боря.
Не мога пред лъжите да мълча.
Обичам най-реално да говоря –
това ми е записано в кръвта.
Опитвам се да бъда емпатичен ...
Не мога пред лъжите да мълча.
Обичам най-реално да говоря –
това ми е записано в кръвта.
Опитвам се да бъда емпатичен ...
548
2
1
Дядо, скъпи дядо, кога ще се свърши
робството тежко? Животът е скършен!
Дядо, мили дядо, защо днес живеем?
Къде е смехът ни? Защо не се смеем?
Оставаме скромни? Надежда да чакам?! ...
робството тежко? Животът е скършен!
Дядо, мили дядо, защо днес живеем?
Къде е смехът ни? Защо не се смеем?
Оставаме скромни? Надежда да чакам?! ...
295
Спуканото канче на живота
пее ми с помръкнала душа:
„Двеста и четирисет идиоти
водят ви безславно за носа!“
Гръмнало, нещастното ни време ...
пее ми с помръкнала душа:
„Двеста и четирисет идиоти
водят ви безславно за носа!“
Гръмнало, нещастното ни време ...
276
1
Смисъла вече не виждам.
Сѝлици нямам за ред.
Вече към мен не приижда
топъл човешки куплет.
Смисълът вече го няма. ...
Сѝлици нямам за ред.
Вече към мен не приижда
топъл човешки куплет.
Смисълът вече го няма. ...
272
3
3
Има смисъл да бъдем човечни –
да помогнем на старите хора,
да преместим сълзите напрèчни,
да изчистим тъгата на двора
на човешките рани и болки, ...
да помогнем на старите хора,
да преместим сълзите напрèчни,
да изчистим тъгата на двора
на човешките рани и болки, ...
295
1
1
Клепоуха луна разглобява небето
като малко детенце – парче по парче.
Олюляна вина си припява: „Простете,
днес светът чистотата ни детска краде!“.
Не остана искра в битието сломено. ...
като малко детенце – парче по парче.
Олюляна вина си припява: „Простете,
днес светът чистотата ни детска краде!“.
Не остана искра в битието сломено. ...
275
В непознати земи вчера тъжно замръкнах.
Гол и бос, аз нима се прераждам сега?
Щом затворя очи, а звездите замлъкнат,
от тъгата пътека с любов ще плета.
„Bon Voyage!“ – изкрещя наранена старица. ...
Гол и бос, аз нима се прераждам сега?
Щом затворя очи, а звездите замлъкнат,
от тъгата пътека с любов ще плета.
„Bon Voyage!“ – изкрещя наранена старица. ...
268
1
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
